На страницата на Министерство на финансите е публикуван проект на Министерски съвет на Закон за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, преминал фазата на обществено обсъждане и който вече е внесен като законопроект за гласуване в Народното събрание.

Мотивите на вносителя за предлаганите промени са необходимостта от усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща отделните административни производства в кодекса, включително производствата по данъчно-осигурителен контрол, фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обезпечаване и събиране на публичните вземания, налагане на административнонаказателна отговорност.

В настоящето изложение е направен кратък преглед на основните предлагани промени.

1. Промени свързани доброволно деклариране на данни за превозите на стоки с висок фискален риск

В законопроекта се предвижда да се предостави възможност на задължените лица предварително да декларират съответните данни в случай на превоз на стоки с висок фискален риск, когато превоза започва от територията на държава членка на ЕС и завършва на територията на страната или започва от територията на страната и завършва на територията на друга страна членка. Данните ще се декларират по електронен път в НАП и на лицата ще бъде предоставен уникален номер за всеки отделен превоз на стоки, който ще има срок на валидност 14 дни.
За да се възползват от тази възможност лицата следва да предоставят уникалния номер за превоза на водача на транспортното средство/лицето, придружаващо стоката/превозвача или лицето, организиращо превоза. При осъществяване на фискален контрол, водачът заедно с другите документи предоставя и уникалния номер.
Тази възможност ще се прилага по отношение на превозите на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства над 3.5 тона и движещи се по пътната мрежа на територията на страната.
Като предимство на предложената система за доброволно предварително деклариране се сочи, че така ще се намали времето за обслужване на лицата и същевременно ще се ограничат контролните мерки по отнешение на добросъвестнити лица, тъй като администрацията ще има предварителна информация.
Самите задължени лица пък ще имат достъп по електронен път за актуална информация относно вида и етапа на предприетите действия по фискален контрол.

2. Конституиране на особен представител в производства по ДОПК

С промените се предлага, когато производството е насочено към юридическо лице и същото няма вписан законен представител повече от три месеца, органът по приходите или публичния изпълнител, да имат възможност да поискат от районния съд да назначи особен или временен представител на юридическото лице, с цел продължаване на съоветното производсво. По този начин се цели преодоляване на пречките в развитието на производството, породени от бездействието на юридическото лице да назначи представител.

В случаите на смърт на физическото лице, което представлява юридическото лице, се предвижда до вписването на новия представител, производстовото по принудително изпълнение да се спре и за срока на спирането да не се начисляват лихви.

Извън тази хипотеза, при липса на законен предствител на длъжника юридическо лице, производството ще бъде спряно до избора на нов и неговото вписване или до назначаването на особения представител, но за срока на спирането ще продължават да се начисляват лихви.

3. С измененията се разширяват възможностите за използване на КЕП при подаване на документи в ревизионните производства. Предвижда се електронните документи да се приемат във вида, в който са създадени, като не е необходимо същите да бъдат разпечатвани на хартиен носител. Ревизираните лица и третите лица, от които се изисква информация, могат да представят по електронен път, подписани с КЕП или на технически носител, съответните документи и информация, която се присъединяват директно към преписката. Предлага се като доказателство в производствата по кодекса да се допускат данни, съдържащи се в електронен документ, съответно допускане като доказателствено средство на самия електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги

4. Предвижда се възможност органът по приходите да оттегли по собствена инициатива издадено Удостоверение А1 за приложимо законодателство в областта на социалната сигурност. Към настоящия момент органът издал удоствоерението няма правна възможност да го оттегли сам дори при стартирана процедура за диалог, когато са налице съмнения за правилността на документа с искане на чуждестранна компетентна институция за оттеглянето му или при наличието на новооткрити факти и обстоятелства. Решението за оттеглянето ще може да се обжалва по административен и съдебен ред.

5.Предлага се да се отмени чл. 175, ал. 2, т.3 ДОПК, регламентираща, че чуждестранните лица дължат лихви от датата, на която е възикнало основанието за плащане на данъка до датата на установяване на основанията за прилагане на СИДДО.  Промяната е в следствие на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 юли 2018 г. по дело С-553/16 г. във връзка с преюдициално запитване, където Съдът постановява, че разпоредбата на чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК противоречи на чл. 56 от Договора за функционирането на ЕС, забраняващ въвеждането на ограничения за свободно предоставяне на услуги.

6.Промени, свързани с обезпечаването и събирането на публични вземания

С предлаганите промени НАП вече ще има възможност да налага запор не само върху банкови сметки, но и върху сметки, открити при доставчик на платежна услуга, различен от банка. Въвежда се по – общото понятие “ платежна сметка”, като целта е да бъдат обхванати и вземанията, които лицата имат от доставчици на платежната услуга за средствата по платежната сметка. Като имущество средствата по платежната сметка на общо основание могат да служат за обезпечение или принудително събиране на дълга и по този начин се цели да се разшири обхавата на имуществата, които могат да служат за удовлетворяване на публичните вземания.

Предлага се също погасяването на разнородни задължения към НАП до започване на принудителното им събиране да става като се започва от най – старото. В момента при плащането на задълженията лицата имат избор да посочат кое от тях погасяват, когато  нямат възможност да погасят всичките. От страна на приходната администрция се отчита, че при този подход вероятността някои от задълженията да бъдат погасени по давност е значителна, поради което се предлага да се премине към ред на погасяване от най – старото задължение.

7.Промени, свързани с давностните срокове

Въвеждат се допълнителни основания, при които 10 годишната абсолютна давност не се прилага, а именно  – по отношение на предявените в произвосдтвото по несъстоятелност публични вземяния и при образуване на наказателно производство от изхода на което засиви установяването на публичното вземане

8.Промени в административно- наказателните разпоредби

С промените се въвежда санкция за лицата, които не съхраняват в посочените срокове документи – счетоводна и търговска информация,включително и по отношение на данни създавани и съхранявани в електронен вид, които са от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски. Прави се уточнение, че задължението за съхраняване не е по отношение на подадените в НАП декларации, а се отнася за документите, които са послужили за изготвянето на съответните декларации.

Нов момент също е предложението да се въведе административна санкция за лицата, които не внесат или внесат в по – малък размер данък съгласно ЗКПО и ЗДДФЛ, когато основанията за прилагане на облекченията съгласно СИДДО не са доказани. При първо извърешено нарушение санкцията в размер на 5% от невнесения данък, но не повече от 15000 лева.