CMR Конвенция | ДЗМ – Адвокатско Дружество

Основни моменти в договора за международен автомобилен превоз на стоки

Приложно поле на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки

Отношенията между страните по повод на извършването на международен автомобилен превоз на стоки се регулира от КОНВЕНЦИЯТА за договора за международен автомобилен превоз на стоки , или т.нар. CMR Конвенция.

Конвенцията се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Това е така независимо от седалището и националността на страните.Т.е. за да бъде приложима CMR Конвенцията спрямо даден договор за превоз следва превозът да започва от територията на една държава и да завършва на територията на друга държава, и поне едната от тези страни да е членка по Конвенцията. За приложението на Конвенцията е без значение каква е националността или къде се намира седалището на превозвача. Всички страни членки на ЕС са и страни по Конвенцията. България е страна по Конвенцията от 1978г, така, че всеки международен автомобилен превоз, който започва или завършва на територията на България или друга страна от ЕС ще се регулира от нормите на CMR Конвенцията.

Договор за превоз съгласно CMR Конвенцията. Товарителница

Договорът за превоз съгласно Конвенцията е консенсуален и неформален, т.е. за да се счита за сключен е необходимо простото съгласие на двете страни. Не е необходимо същият да бъде оформен писмено, за да счита за действителен. Страните са обвързани по силата на постигнатото взаимно съгласие. Затова и чести са случаите, когато конкретните условия се уговарят чрез имейли или в друга кореспонденция, което от своя страна създава затруднения при доказването на постигнатите договорености в случай на спор.

Погрешно е общоприетото схващане, че товарителницата представлява договор за превоз. Товарителницата е единствено доказателство за вече сключения договор за превоз и за условията по него. Изрично в конвенцията чл.4 е посочено, че липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция. Т.е. дори при изгубване на товарителницата или неправилното й попълване, съществуването и условията на договора за превоз могат да се доказват с всички останали допустими доказателствени средства.

Наличието и правилното попълване на товарителницата обаче е от съществено значение при един спор за отговорността на превозвача, тъй като в нея се вписват съществените условия по превозния договор. За тази цел в Конвенцията са посочени начина на съставянето й и минималните реквизити относно условията по превоза, които съдържа.

Товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача.

Товарителницата трябва да съдържа следните данни:

а) мястото и датата на съставянето;

б) името и адреса на изпращача;

в) името и адреса на превозвача;

г) мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й;

д) името и адреса на получателя;

е) обикновеното наименование на вида на стоката и начина на опаковане, а за опасните стоки – тяхното общоприето наименование;

ж) броят на колетите, особената им маркировка и номерата им;

з) брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката;

и) разноските, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им);

й) необходимите инструкции за митническите формалности и други такива;

к) указание, че превозът, въпреки всяка противна клауза, е подчинен на режима, установен от тази конвенция.

В някои случаи товарителницата трябва да съдържа освен това и следните данни като забрана за претоварване. разноските, поети от изпращача; стойността на наложения платеж, който трябва да бъде събран при доставянето на товара и др. Страните могат да впишат в товарителницата всякакви други данни, които намерят за необходими.

Много често страните пропускат да попълнят товарителницата с всички необходими реквизити. Това не прави недействителна нито самата товарителница, нито сключения превозен договор. Негативните последици от неточно попълнена товарителница са за страната, която при евентуален спор относно изпълнението на превозния договор би имала интерес да се позове на уговореното като условия за извършване на превоза, състояние на стоката и т.н., което е могло да бъде отразено в товарителницата.

Освен за доказаване на условията по договора за превоз, товарителницата служи и за доказателство за това, че стоката е приета от превозвача. Затова при по време на приемането на стоката за превоз, превозвачът е длъжен да провери:

а) точността на данните в товарителницата относно броя на колетите, маркировката и номерата им;

б) видимото състояние на стоката и опаковката й.

Ако има каквито и да били забележки по отношение на товара, превозвачът следва да ги впише в товарителницата. В противен случай, че счита, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз от превозвача и че броят на колетите, маркировката и номерата им отговорят на данните в товарителницата.

Отговорност на превозвача

Превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й.

За да се освободи от отговорност превозвачът следва да докаже, че липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на изпращача, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее.

Превозвачът обаче не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители. Превозвачът е отговорен и за действията на последващите превозвачи, ако наеме други лица за извършването на превоза. Спрямо тях той има право на регрес, в случай, че изплати обезщетение.

Конкретните основания, които водят до освобождаване на отговорност на превозвача са опрелени в чл. 17, пар. 2 от Конвенцията, наличието на които превозвачът следва да може да докаже, за да се позове на тях. При защитата по такъв иск превозвачът трябва внимателно да изследва всички обстоятелства, свързани с превоза, които могат да го освободят от отговорност и какви доказателсва може да представи и посочи в своя защита. Това могат да са свидетели, проверки от митнически контрол, експертизи и др. Важна в случая е навременната реакция и евентуалното привличане на трети лица към отговоност с оглед последваща възможност за регрес.

Следва да се обърне внимание на практиката на ВКС, според която, когато спрямо един спор за липса, повреда или забава при автомобилен превоз намира приложение Конвенцията, то нормите в националното законодателство, освобождаващи превозвача от отговорност, не се прилагат и се дерогират от правилата на Конвенцията. /в този смисъл Решение № 48 от 12.06.2017 г. по т. д. № 408 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение/

Счита се, че има забава при доставянето, когато стоката не е била доставена в уговорения срок, или ако срок не е бил уговорен, когато действителното времетраене на превоза надвишава времето, за което превозът би бил извършен нормално с оглед на обстоятелствата и по-специално в случаите на частично натоварване, ако времето за набиране на цял товар при нормални условя е надхвърлено.

Конвенцията дава право на правоимащото лице да счете, че стоката е загубена и без да е необходимо да представя други доказателства, когато тя не е доставена до тридесет дни след изтичане на уговорения срок, или, ако такъв срок не е бил уговорен, в срок шестдесет дни от деня на приемането й за превоз от превозвача.

Превозвачът е отговорното лице спрямо изпращача и за сумата на наложения платеж, ако стоката е предадена, без той да е събран съгласно условията на превозния договор. За заплатения размер на наложения платеж превозвачът има право на регрес към получателя на стоката.

Рекламации и искове. Давност. Компетентен съд

Получателят следва да посочи явните липси и недостатъци при получаване на стоката, а скритите – до седем дни / почивните и праничните дни не се броят/ от получаването й. Ако не стори това се счита, че е приел стоката съобразно посоченото в товарителницата.

За всеки спор, произтичащ от превозите, подчинени на Конвенцията, ищецът може да сезира, освен съдилищата на договарящите държави, посочени по общо съгласие на страните, още и тези на държавата на територията, на която се намира:

а) местожителството на ответника, главното му седалище или клона, или агенцията, чрез която е бил сключен превозният договор, или

б) мястото, където стоката е била приета за превоз или мястото, предвидено за доставянето й.

Според Конвенцията ищецът може да сезира само тези съдилища.

В случай, че страните желаят спорът да бъде разрешен от арбитражен съд, то задължително следва да бъде посочено в арбитражната клауза, че арбитражния съд следва да прилага правилата на Конвенцията.

Исковете, свързани с превози, подчинени на CMR Конвенцията, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок. Давностният срок тече:

а) в случай на частична липса, повреда или забава – от деня, в който стоката е била доставена;

б) в случай на цялостна липса – от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок, а ако не е бил уговорен такъв – от шестдесетия ден от деня на приемането на стоката за превоз от превозвача;

в) във всички други случаи – от изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на превозния договор.

Обаче в случай на измама или на грешка, приравнена към измама според закона на сезирания съд, давността е три години.

Последователни превозвачи

Много често в практиката превозът по един договор, се осъществява от двама или повече последователни пътни превозвачи. В този случай е важно да се отбележи, че всеки от тях поема отговорността за изпълнението на цялостния превоз, като вторият и следващите превозвачи стават страна по договора с приемането на стоката и товарителницата, при условията посочени в товарителницата. Т.е. със самото приемане на товарителните документи? последващия превозвач вече става страна по превозния договор. Превозвачът, приемащ стоката от предшествуващия го превозвач, издава на същия датирана и подписана разписка. Той трябва да впише името и адреса си на втория екземпляр на товарителницата. При нужда, той вписва в този екземпляр, а също и в разписката възражения, аналогични на тези, които има превозвачът приел стоката за първоначалното натоварване. В случай, че не стори това и не впише своите възражения относно вида на стоката, начина на опаковане, количество и др. , ще се счита, че е приел стоката съгласно посоченото в товарителницата.

При превоз, осъществен от последователни превозвачи, търсенето на отговорност за липса, повреда или закъснение може да бъде извършено само срещу първия или последния превозвач. Искът може да бъде насочен и срещу превозвача, изпълняващ тази част от превоза, по време на която е възникнала липсата, повредата или закъснението.Искът може да бъде насочен едновременно и срещу няколко от тези превозвачи.

Превозвач, който е изплатил обезщетение съгласно разпоредбите на Конвенцията има право на регресен иск за главницата, лихвите и разноските срещу превозвачите, участвували в изпълнението на превозния договор. Давностният срок за предявяване на такъв регресен иск е едногодишен. Важно е да се обърне внимание, че давността за предявяване на регресен иск започва да тече от деня на окончателното съдебно решение, определящо обезщетението, което следва да се плати, или в случай, когато не е имало такова решение, от деня на окончателното изплащане. Това води мното често до изненади за превозвачите, когато получат призовка за заведен регресен иск по обезщетение по превоз, приключил преди години. Поради това и изрядната документация, свързана с превоза и нейното запазване за период от няколко години е от съществено значение за защитата му при евентуален иск предявен от предходен превозвач, който е изплатил или е бил осъден да изплати обезщетение по превозния договор съгласно Конвенцията. От особено важно значение за защитата на превозвача по такъв иск е какви възражения може да предяви, които да освободят или намалят неговата отговорност и те да бъдат направени своевременно.